Всяка жена поне веднъж в живота си достига до извода, че мъжете са абсолютни боклуци, особено що се отнася до нас, жените. Ако се замислим мащабно, спокойно можем да разделим мъжете в няколко категории, точно както правим с боклуците в контейнерите за отпадъци.

 

Чували сте за разделното изхвърляне на отпадъци, както и за трите вида контейнери, които се различават по цветове. В синия се изхвърлят отпадъците от хартия. В жълтия контейнер – от пластмаса и метали, а в зеления – от стъкло. В старите сиви кофи за отпадъци изхвърляме всичко останало. Малка аналогия с мъжете.

Син контейнер – хартия Мъж – пу*ка.

Обикновено чаровен. Огъва се като хартия. Никога няма мнение. Понякога се чудя дали има глас въобще и може ли да говори. Мрънка като жена, пие като жена, прави секс като жена. Във връзка с такъв индивид жената се превръща автоматично в мъжа.

Жълт контейнер – пластмаса и метал Мъж – ку*ва.

Хубав е или поне поддържан. Напомпан. Изглежда като холивудска звезда и има точно толкова акъл. Е*ал те е, е*ал е приятелката ти, сестра ти, братовчедка ти и оная пача, дето много я мразиш. Смяташ, че можеш да го кротнеш, защото в 5 сутринта винаги много те желае и малко те харесва. Но после винаги те зарязва. “Предпочитам да си тръгна, за да не те наранявам, защото знам, че ти си много по-добра от мен. Имах дълга връзка, която приключи с изневяра от нейна страна. Сега съм много наранен и не мога да бъда с друга сериозно. Не че не те харесвам, просто не съм готов. Затова по-добре да се разделим, за да не те наранявам”, казва той на всяка, включително и на теб. Защото е ку*ва, но не иска да го мразиш. Ти ревеш, после той те чука. И си отива, за да не те нарани…

 

Зелен контейнер – стъкло Мъж – мамино синче.

Симпатичен. Обикновено с добри финансови възможности, обикновено мамини. С много претенции. Повишава тон, за да изкаже мнение, но всъщност обича да бъде контролиран. Има много идоли във всяка сфера и им подръжава – прическата на Бекъм, дрехите на Брад Пит, усмивката на Джордж Клуни (която постоянно тренира, когато остане сам). Тази усмивка се появява и когато той често се гледа в огледалото. Радва се сам на себе си. Твърди, че има чувство за хумор, че е артистичен и чаровен. Не е. Обикновен е. Ако припознае в теб майка си – ще живееш като принцеса. Но сексът с роднини винаги куца.

А позабравеният сив контейнер?

Той е толкова сив и безличен, също като боклука в контейнера. Незабележим във всяко едно отношение. Освен че понякога мирише. Дори да се блъснеш в него, не можеш да го запомниш. Физиономията му е точно толкова интересна и впечатляваща, колкото и измита чиния. Жалко, че няма система за рециклиране на мъже… Каква надежда ни остава в крайна сметка? Приятните хубави хора, които другите изхвърлят от живота си, защото са им скучни и омръзнали, защото са прекалено добри. Но както казва авторът – боклукът за една е съкровище за друга. Значи за всеки има надежда. За всеки влак си има пътник, за всяка кофа си има боклук.

288 total views, 1 views today